20.06.451 - Битката на Каталаунските полета

Битката на Каталаунските полета, известна и като битката при Шалон, Северна Галия, е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спират ордите на хунския вожд Атила.

През 451 г. войските на оглавения от Атила хунски съюз нахлуват в римските провинции Германия и Галия, разорявайки редица селища. При обсадата на град Аврелиан (дн. Орлеан) предводителят на хуно-германската войска внезапно вдига обсадата и се отправя на север. Това е предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций към река Марна. 

Походът в Галия                                                                                                             Източник

Срещата на двете войски се състои на Каталаунските полета (област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани), простиращи се на 200 км. от запад на изток и на 150 км. от юг на север. Изборът на мястото на битката е направен от Атила, който избира Мариакската равнина, близо до съвременния град Троа, която е удобна за действие на конницата му.

През юни 451 г. двете войски са в готовност. Числеността им наброява 150-200 хиляди души от двете страни. Атила разполага своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Встрани от строените войски се издига хълм, стоящ вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската. Съюзната коалиция на римските войски установяват различни лагери, обособени по етнически признак.

Атила дълго отлага началото на битката, поради голямата численост на врага. Сражението започва към 15:00 ч. на 20 юни 451 г. с престрелка, подета от конните стрелци на съюзените с римляните алани. Хуните им отговарят със същото и хиляди стрели полетяват над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъсква фронтално с конния десен римски фланг, като войските и от двете страни са съставени предимно от готи.

На левия римски фланг франките на Меровей нападат десния хунски фланг, където се намират гепидите на Ардарих. Завързва се ожесточена битка. Аеций нанася основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торизмунд са изпратени да завземат хълма отляво. Атила отговаря с общо нападение по целия фронт, но главният му удар се насочва в центъра на съюзническите сили.

В завързалото се конно сражение ожесточено съпротивляващите се алани са отблъснати и принудени да отстъпят. Центърът издържа благодарение на упоритата отбрана на римската и франкската пехота. Нападението на Теодорих срещу остготите на десния фланг се оказва успешно, макар че в завързалата се сеч той е убит. На левия фланг визиготите на Торизмунд заемат хълма и отбиват хунското нападение.

В това време самият Аеций оглавява настъплението срещу гепидите. Така, въпреки че центърът на войските му е отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започват да обхващат хунските флангове и последните започват да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече започва да клони все повече към Аеций. Визиготите на Торизмунд се спущат от хълма и нападат укрепения хунски лагер, докато визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбиват остготите.

Нощта не позволява битката да продължи и Атила нарежда всеобщо отстъпление. През цялата нощ продължават отделни яростни схватки, в които противниковите войски се смесват и предизвикват безредие. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъскват с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитва да преустрои оределия си център, но се натъква на хунски части и сам се оттегля във визиготския лагер, оставайки там до утрото. 

Атила

Загубите на двете войски са огромни. Приблизително 165 000 души падат убити в сражението. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски в лагера си, остава в очакване на щурм, готов да се бие докрай. Той заповядва да се направи клада и възнамерява да се хвърли в нея, за да не попадне в ръцете на врага.

В това време Аеций се съветва с военачалниците си и с вождовете на съюзните племена. Израснал сред готи и хуни, той решава вторите за по-малко опасни за Империята, тъй като не възприемали римския начин на живот. Отблъснати, хуните щели да се завърнат обратно в степите си, докато победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.

Затова Аеций не напада, нито обсажда противниковия лагер и така позволява на хуните да се оттеглят зад река Рейн. Това той прави с намерение да ги използва като противовес на готската заплаха, но надеждите на "последния римлянин" не се сбъдват.

Avas                                                                                                                                Източник

Не пропускайте

Мелк, Австрия

Линдау, Германия

Руан, Франция

Интересни факти за джинсите (дънките)