Лондонският мирен договор от 17 май 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз България, Сърбия, Гърция и Черна гора и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война.
Условията на Лондонския договор, договорени с посредничеството на Централните сили и Антантата, са следните:
- Османската империя отстъпва на съюзниците всичките си владения на запад от линията Енос на Егейско море – Мидия на Черно море, без Албания.
- Уреждането на границите и устройството на албанската държава се поверява на големите европейски държави – Великобритания, Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия.
- Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит, който е присъединен към Гърция.
- Решението за статута на егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските сили.
- Член 6 от договора излъчва международна комисия, която трябва да реши финансовите въпроси, уреждане на военните дългове и разпределянето на част от османския дълг между държавите, придобили бивши османски територии.